За нас

Какъв е този сайт? 

Сайтът е плод на любовта между една майка и една дъщеря.

Майка ми един ден заяви, че не може да повярва, че след толкова години, в които се занимава с грижа за красотата, не съм написала нищо на тази тема. Решихме на момента, че годините наблюдение ще се окажат полезни, ако намерят изражение в сайт със статии за здравословен живот, козметична грижа, красота. Почудих се как да се казва. После си помних за книжката със същото име „Красива всеки ден“, която отварях като момиче.

Красива всеки ден е сайт, който следва носталгичен полъх от онази книга, превърнала в дамска библия за красота по рафтовете на всяка къща.

Спомняте ли си я?

Съдържаше текстове от това как да свалиш макиаж до съвети за походката и осанката на жената. Как да изправиш гърба си, балансирайки книга на главата си, как да избираш дрехите си. Текстовете в книгата бяха цялостни, леки. Не превръщаха жената в участник на парад на суетата, а отразяваха достойнството й. Единствената ми референция за женственот от онова време, е тази книжка и няколко немски модните списания.

Веднъж се засмяхме с майка ми, казвайки си, че помежду ни има немалко години разстояние, които неминуемо се отразяват в общуването, и разбиранията ни. Времето, когато дъщеря й тропаше с краче, за да носи лак за нокти отдавна отмина. Заплахите се състояха в „лакиране” с неонови маркери (да, наистина).

Различията са много, а ние решихме да ги съединим тук.

Последните 30 години в България майки и дъщери са свидетели на ред промени в мисленето, вярванията, разбиранията. На 12 години, дъщерята в горната история започна да помага в работата на майка си, разбирайки какво означава работа, отговорност и да си непрекъснато зает. В един момент взе дейна роля подобна на Customer service (обслужващ свързочник между майка си и нейните представители). Те бяха стигнали заплашителна бройка, която постоянно нарастваше. На двайсет и втората си година дъщерята наистина отиде и се превърна в Customer Service и Project Manager в друга компания, отново в ролята на свързочник между хора, идеи, задачи.

Но да се върнем в 2001 година. Телефонният звън вкъщи бе непрестанен. Срещите с хора, обучения и безсънните работни нощи станаха съвсем нормални. През онези пет години майка ми бе награждавана много пъти, пътувахме из България до несвяст. Нощем спях на задната седалка. Със сигурност не препоръчваме подобен дисбаланс и съвсем не е полезно да бъде дълготраен, но към онзи момент марки като Avon, Tupperware, Amway и други. Работата й не беше еднотипна, тя беше водеща в нея и определяше сама работното си време (в началото).

Сега майка (64г.) и дъщеря (27г.) решават заедно да създадат място на красотата, където да разказват защо, как, какво и колко по-умно се отнасят към онези неща, които щрихират женствеността . Да дишаме в красотата е толкова естествено за женските същества, колкото и самото дишане. Щом нещо не е хармонично или не прави живота по-творчески, ние просто нямаме желание да го вършим. Вероятно забелязахте възрастовата ни разлика. Не винаги е било лесно с нея! Въпреки това, каквото и да се случва, колкото и да не сме сходни във вижданията си, накрая любовта побеждава. Винаги. 

Без изключение и независимо колко време ще й отнеме.

Кои сме ние?
Светлина

Снимка: личен архив:)Центрирана в Пловдив в момента, иначе убедена, че е родена в Космоса, а тук е само за временен престой. Пише. Колкото пише, толкова и изхвърля от написаното. Дай й да чете, да танцува, да пее (може или не, важното  в колата да се пее). От дете пишеше с пръст във въздуха, после с четки и боички пишеше, после с математически символи, после пак с букви, а сега на моменти с тишината пише най-добре.

Неотдавна започна svetlina.org|In Soliloquy, където публикува думите си и започна да пресява идеите си през душевно сито. От няколко години й стана особено красиво пред очите.  Другото вижда като преходно, тленно и безинтересно. Разбра, че истинският живот е далеч по-различен от възприемания като такъв и се успокоява като си разсейва илюзиите за закуска.

Тинка

Тинка е изключително интересна майка. Понякога се чувства и дъщеря на собствената си дъщеря. Гледа това да не я обърква прекалено много. На нея, подобно на дъщеря й, дай й да тича из поляните, да събира синчец и полски цветя. Чувства се най-добре в къща с двор и беседка, в планината, на морето или на път. Смело е пътувала сама в двайсетте си години, а една от зимите в Полша на -20 градуса, когато миглите й са замръзнали от студ, са я накарали да не бъде чак толкова решителна, в каквото си науми.

Една от онези майки, които обичат да се чувстват необходими. От началото на майчинството си често е смайвала с нестандартните си нерационални решения относно отглеждането на детето си. Едно от най-хубавите неща в отношението й като майка е, че смята, че на детето трябва да се говори като на голям човек, да му се обяснява защо се случва нещо и да не се лигави. Ражда на 38г. Нещо по-скоро необичайно вероятно за 1989. Или не, вие кажете?

Още се учудва колко различни комбинации на плодови сокове могат да съществуват. Не й е омръзнало да си купува дрехи в син цвят, независимо, че гардеробът й е пълен с всичките му нюанси.

Това беше кратката история, за дългата по-добре не питайте! 🙂

-> Начало