Фестивал Угар 2017 – Мистичен и Древен

Фестивал Угар 2017 – Мистичен и Древен

Фестивал Угар ще се състои за четвърти път в Драгойновския Балкан тази година на 9-ти и 10-ти юни.

Угар беше едно от най-прекрасните, вдъхновяващи и емблематични събития за мен миналата година и лично преоткриване на Българския корен!

Фейсбук страница на Фестивала

Целта на Фестивала е чрез Българските песни, танци, традиции и култура да повдигнем Българския дух, в два дни в Балкана. „Угар” в контекста на Фестивала означава:
Да изкорениш плевелите от съзнанието, да разореш, да поготвиш за сеитба, за да отгледаш. Да проявиш воля и дух, за да подемеш към добротворчеството.

Думата УГАР

Значението на думата „Угар“, както аз я разбирам:

  1. да изкорениш плевелите от съзнанието, да разореш, да поготвиш за сеитба, за да отгледаш
  2. да проявиш воля, за да подемеш към добротворчеството
  3. да прекършиш онова, което ти пречи да обичаш

Програмата от 3-тото издание през 2016 и участници. Любимото ми изпълнение от 2016-та е със сигурност това на Тъпани и Гайди и можете да чуете и видите тук.

Ако желаете да подкрепите една традиционна, прекрасна Българска кауза с финанси, медийна подкрепа или с идея за партньорство, моля прочетете отвореното писмо по-долу:

Сдружение „Ангел Войвода“ получава финансиране чрез многобройни дарения – частни и общи, фирми, производители на храни и напитки, и много други. Най-много помагат родолюбци, които милеят за Българските традиции. Нефинансова подкрепа се изразява чрез помощ в организацията, общуване и покани към творчески и социално активни личностни, подкрепа от други фестивали и т.н.

 

Заглавието на Фестивала е вдъхновено от тази прекрасна музика:

Публикации от приятели, медии и спомагатели:

http://portal12.bg/Festivalyt-Ugar-mistichen-i-dreven-povdiga-i-obedinyava-bylgarskoto-syznanie-PROGRAMA-.p2995

http://www.haskovo.net/news/395902/Vodestha-na-festival-Ugar-sthe-e-Teodora-Kaneva

http://lilsun.com/bg/events/po-sveta-i-u-nas/zaedno-na-festival-ugar

https://dariknews.bg/regioni/haskovo/startira-tretoto-izdanie-na-festivala-ugar-1593914

https://goo.gl/qDkK3Y

Предстои да добавяме още информация, снимки и радости

***
И така разбрах,
че някой често ще ти пречи.
Ще те спира, ще те спъва,
ще ти пращат все тревоги
от близко и далече.
Но не се отказвай,
спънки винаги ще има.
Душата е камбана
със звън широк и чист!
Не си роден случаен в
трудната и мила нам Родина.
Не ще попречят на онзи,
на когото
небето е поверило да познае
твоя собствен звук и стих.
Не може дълго във окови
да живее Дух висок и чист!
Със живот безсмислен
не може той да пее и твори.
Той всякога от плевела ще се избави.
Пътя ще разрови,
Угар в него ще направи,
за да остане вечно жив!
Жив бъди!
Съзнанието се подкупва лесно сякаш.
По черното ласкателство не се води –
то никога не е било щастлив живот нататък.
Обединение, пречистване и свобода!
Това е истината на рода ни.
Нима сме малки още за това,
нима не стига словото в кръвта ни?
Светлина 

 

Созопол, Аполония, Град на Спасението

Созопол, Аполония, Град на Спасението

Друго такова място за мен няма.

Прекрасната Аполония, която за мен стана граничен пукт в живота. Преди и след нея. Тук за първи път бях себе си – жива, цяла и неприкосновена. За първи път разбрах, че нищо не е изгубено.

За първи път погледнах отгоре и оставих тишината да говори. За първи път обичах и за първи път разбирах с цялото си същество. За първи път видях, че не живеем истински живот и че е време да тръгнем към него, да го пожелаем, да израстем в него като стъбълцата търсят слънцето.

Град на Спасението и още как.

Спасява от жалост, от мрачни мисли, от липса на любов в душата. Който пожелае тук може да се прерориди в самия си сегашен живот. Созопол не е шумните плажове, вечеринките и суетата. Созопол е мястото, където да си отпочинеш, да те погълне изцяло и да започнеш отначало.

Да се върнеш в нулата, да се отърсиш от всичко излишно. Не ми показвайте снимки на острови, не си правете пътуващи списъци – истинският дом на спасението се намира в България. Някъде между смокините, синевата, творчеството и великолепието на неговото тайнство.

Пристаните за душата… всеки има своите, един от моите е Созопол. За вашите ми споделете – може да станат и мои някога 🙂

Созопол-изглед
Няма нищо по-хубаво от лошото време
Моя милост
Котвите
Котвите
Лета без лемонади не искам.
Лета без лемонади не искам.

Лимонова поезия

Лимонадите на лятото ме карат да си спомням
как стоях и гледах ятото на птиците,
докато бурята настъпваше на този бряг.
Спомням си терасите,
моментите приятелски – искри от топлина,
и птиците,
и птиците със техните пера.
Обичах там и знаех добре кое е то,
което липсва,
за да съградя парченцата
на миналите мисли –
душата пръснала се по света.
Събирам се като листата вятъра,
събирам си душата.
Боже, колко си ми липсвала
разбрах едва сега!
Прощавай,
беше без да искам,
без да искам да те нараня.

Светлина

Лятото, лимонадите и Созопол

Думи от Светлина

Старите лета.
Старите лета.
"При художниците"
Вечер „при художниците“, изобщо поетите се чувстват най-добре при художниците, не знам защо!

Ако някой иска да посети При художниците, адресът е в Стария град, ул. Кирил и Методий 72. Без резервация обикновено в средата на сезона не може да се намери маса 🙂 Един от най-хубавите изгледи, точно накрая на панорамата

Арт-хотел, Ресторант 

Гледай все към синьото море.
Ти гледай все към синьото море.
Морска музика
Морска музика.

Вечерите

Скалите до Стария град
Бурите в Созопол винаги изчакват, за да си тръгнем със сух багаж 🙂
И най-ценното в този свят – приятелите, с които се връщаш тук.

Зелени разходки и водни кончета по поречието на р. Стряма

Зелени разходки и водни кончета по поречието на р. Стряма

Отидохме за да си починем, да ловим риба и слънце по поречието на р.Стряма.

Да си полежим в хамаците. Да потопим пръстите в ледена вода.

Лятната вечер прекарахме около една беседка с музика и свещи.

Личният ми принос бяха две-три рибки, но пък за сметка на това улових с известна доза умение и точност много храсти.

Наложи да се прекосява реката няколко пъти, за да се откачи въдицата.

Рибките пускаме обратно в реката.

Водно-конче
Водно конче на шапката ми/Снимка: Личен архив 🙂

Реших да публикувам няколко кадъра от онзи летен ден,

защото зеленината ми носи свежест и въздух и попаднах случайно на снимките.

Преди години ги хващахме и носихме вкъщи, но това време отдавна е минало.

Никой от нас не е изкушен да ги използва за храна, а и отвътре нещо не ни дава да ги взимаме.

р. Стряма/Фотограф: Лъчезар Колев
Фотограф: Лъчезар Колев

Главният отговорник да ходим за риба от години вече не му е интересно да яде риба след всичките години, в които е хващал в гьолчета, язовири, реки и на риболовни състезания рибни чудовища.

Сега му е хубаво да ни зарежда въдиците и да си стои просто с краката в реката на студената вода 😀

Забележителните му теоретични и практически познания все така си остават и понякога ни тормози с тях.

 

 

Фотограф: Лъчезар Колев
Me in Hiding/ Фотограф: Лъчезар Колев

Интересното е, че хващах точно в момент, в който сякаш ми се отвличаше вниманието. Не гледах въдицата, не очаквах да се случи, каквото и да е.

Риболовът е още едно нещо, което те учи да не възприемаш нещата твърде сериозно.

 

Островчето, на което се излежавахме, докато не пристигна един багер да копае в реката/Фотограф: Лъчезар Колев
Островчето, на което се излежавахме, докато не дойде един багер да копае в реката/Фотограф: Лъчезар Колев

Все пак за онези, които ми казват, че било скучно, глупаво занимание, само мога да кажа, че няма как да ти е интересно, ако не обичаш тишината, водата, спокойствието. За онези, които могат с часове да се отпускат е разкошно презареждане.

Винаги се спи дълбоко след един ден край рекичка.

Къде обичате да ходите за зелени разходки?