Здравето е Спокойствие и Любов

Здравето е особен фактор в нашия живот.

Често изглежда така сякаш хората го губят рязко, докато уж всичко е било наред. Пълно е с истории за хора, които много са спечели и същевременно са разрушили безвъзвратно здравето си.

Защото да ламтиш за още рядко е полезно. Развиват се оплаквания, болежки. Недоволство, нетърпимост към останалите и други такива. Обикновено е имало предисловие, нарушаване на естествените природни ритми, както и надценяване на собствените възможности.

Има тонове изписани книги по този въпрос, нооо какво от това?

Нима обича някой да бъде поучаван, та дори и от книгите? Каква упоритост имаме тук, направо да й се възхитиш. Виждала съм хора да стигнат до смъртен одър, да ги върнат от там, да им кажат право и ясно, че ако не променят живота си пак до там ще стигнат, и след година всичко да забравят.

Отново го подкарват по стария начин и отхвърлят упорито всички протегнати ръце за помощ.

„Главата ми да е високо, а другите да правят, каквото си решат!“ Източник на изображението: Pixabay

Ще ви кажа какво разболява обаче най-много хората в България. Нездравото отношение едни към други, нездравото отношение към живота и природата. Живеенето под догми, чужди разбирания. Материализъм. Работохолизъм. Алкохолизъм. Твърдоглавие. Липсата на творчески импулс. Задържането. Неизразяването. Празнословието. Злословието.

Липсата на внимание към словото, което изговаряме. Липсата на радост и сладост в живота. Липсата на любов в нас самите, към другите. А всичко това не става без душата да участва в живота, която винаги ще се опитва да ни кара истински да живеем.

 

Думите са живи само за онези с чисти мотиви.

 

Да можеш да чувстваш, да не се преструваш на заспал или доволен, когато не си такъв. Да можеш ясно и искрено да заявяваш нещата пред себе си. Да не търсиш непременно да бъдеш разбран, но да правиш най-доброто, за да разбереш себе си. Изобщо онова, което наричат вътрешна работа е равно по важност на обуването на обувки, къпането, дишането.

Други полезни неща идват на преден план като усещането за свобода, лекота. Онова, което тежи на човек е „задълженията“, изобщо да се прави нещо, защото „трябва“. Така цели поколения по задължение живеят и задлъжняват още повече от преди. Още една тежест са очакванията, че твоя живот ще бъде подобен на майка ти, баща ти или прабаба ти, защото… (винаги има причина защо). Роден за музикант, но „музикант къща не храни“ и затова нека е… търговец. Дали ще е нещастен не е важно, важно е, че ще е финансово подсигурено неговото нещастие.

Изобщо, докато решенията за професия изхождат само от какво ще направиш пари, ще натрупаш състояние или ще накараш околните да се гордеят… водят до едно финно, изтънчено, но почти сигурно нещастие.

Пей, дишай и живей, свободен. Танцувай. Каквото ти се прави, прави го. Има дни, в които не сме нито за труд, нито за нищо друго освен почивка. Ако имаш дългове – изплати си ги, прави добро от сърце и само след като си проверил вътрешно дали е добро.

По детски е най-добре. Източник на изображението: Pixabay

Не очаквай, не оплитай, не си прави прекалено дълги списъци със задачи, не се тормози все да се ефективен и професионален, не се преструвай на толкова важен, не оковавай другите или себе си. Не работи за автобиография, за одобрение, слава, имидж, придобивки. Не обичай по интелектуални или емоционални причини, не бъди дребнав и пресметлив. Дребнавите хора обикновено ги тормозят мушиците, комарите и други дребни неща.

Ако си научил грешни модели, те също могат да се поправят. Обичай всеки слънчев лъч, всяка глъдка въздух, слушай си сърцето, гледай звездите вечер и чуй, че целият Космос е тишина и спокойствие. Давай си почивка, защото всеки има различно ниво на енергия и трудоспособност.

Не спори, уважавай се, обичай се. Бъди и себе си безвъзмездно. Простите неща без приложение винаги ще липсват в живота ни. Не оставяй части от себе си неизлекувани, необичани. Давай, каквото не са дали на теб, защото вероятно вече си се научил да образуваш в себе си точно това. Знам какво е да си сам, разрушен, обрулен, немил и недраг, съкрушен до дъното на душата си, но и знам какво е да си… съграден, цял, недосегаем, чист, да си сам целият свят.

Не се скъпи за добра дума.  Всичко се обръща, превръща и трансформира за добро. Всичко без изключение. Нещастието е било също благо. Дори и загубеното здраве може да бъде възстановено, но не стигай дотам, не прави експерименти, от които никой не е оцелял.

Не чети твърде много за кармата.

Някой ден няма да ти дреме за повечето разговори, които си провел, за бюрото ти, за телбода, за шефа ти, за онзи лешояд от третия етаж, който е погледнал лошо или затова, че някой пак си приписа нещо на твой гръб.

Изобщо да живееш свободен, да дишаш дълбоко, да ти дреме минимално и да не се привързваш към хората като удавник за сламка, са добри съвети за нашето общество. Защо тук, когато кажеш, че не ти се излиза, много хора дори не го възприемат? По-добре е да си говорим за едно и също, или да прекараме малко време насаме в любящото присъствие?

Един ден ще разберем, че шумът изморява най-много, че нямаме нужда да сме ветропоказател и да огряваме с присъствието си навсякъде в четирите посоки на света. Да знаеш кога да се уединиш и кога да поостанеш още малко с другите е баланс. Да не живееш под часовник, да не диктуваш на някого какво да прави.

Сладки мечти.

Сладка България ще е тогава.. и като отворим очи, ще видим здрави, светещи хора, които преливат от любов, над които се сипе благодат, която заслужават.

Не може само с жертви, трябва и Любов.

Преди да цъфнат дръвчетата тази пролет, помисли си за това. Преди да дойде пролетта, ела на себе си, любим мой народ. Преди да си бял и червен, бъди засмян. Толкова много видял, толкова дал, толкова пожертвал. С толкова силна нужда да си спомни себе си.

Кокичетата се смиряват. Източник на изображението: Pixabay

За любознателните в Пловдив тази пролет, на 8-ми април: Здравей, Здраве за осми път

 

 

Comments

comments