Созопол, Аполония, Град на Спасението

Друго такова място за мен няма.

Прекрасната Аполония, която за мен стана граничен пукт в живота. Преди и след нея. Тук за първи път бях себе си – жива, цяла и неприкосновена. За първи път разбрах, че нищо не е изгубено.

За първи път погледнах отгоре и оставих тишината да говори. За първи път обичах и за първи път разбирах с цялото си същество. За първи път видях, че не живеем истински живот и че е време да тръгнем към него, да го пожелаем, да израстем в него като стъбълцата търсят слънцето.

Град на Спасението и още как.

Спасява от жалост, от мрачни мисли, от липса на любов в душата. Който пожелае тук може да се прерориди в самия си сегашен живот. Созопол не е шумните плажове, вечеринките и суетата. Созопол е мястото, където да си отпочинеш, да те погълне изцяло и да започнеш отначало.

Да се върнеш в нулата, да се отърсиш от всичко излишно. Не ми показвайте снимки на острови, не си правете пътуващи списъци – истинският дом на спасението се намира в България. Някъде между смокините, синевата, творчеството и великолепието на неговото тайнство.

Пристаните за душата… всеки има своите, един от моите е Созопол. За вашите ми споделете – може да станат и мои някога 🙂

Созопол-изглед
Няма нищо по-хубаво от лошото време
Моя милост
Котвите
Котвите
Лета без лемонади не искам.
Лета без лемонади не искам.

Лимонова поезия

Лимонадите на лятото ме карат да си спомням
как стоях и гледах ятото на птиците,
докато бурята настъпваше на този бряг.
Спомням си терасите,
моментите приятелски – искри от топлина,
и птиците,
и птиците със техните пера.
Обичах там и знаех добре кое е то,
което липсва,
за да съградя парченцата
на миналите мисли –
душата пръснала се по света.
Събирам се като листата вятъра,
събирам си душата.
Боже, колко си ми липсвала
разбрах едва сега!
Прощавай,
беше без да искам,
без да искам да те нараня.

Светлина

Лятото, лимонадите и Созопол

Думи от Светлина

Старите лета.
Старите лета.
"При художниците"
Вечер „при художниците“, изобщо поетите се чувстват най-добре при художниците, не знам защо!

Ако някой иска да посети При художниците, адресът е в Стария град, ул. Кирил и Методий 72. Без резервация обикновено в средата на сезона не може да се намери маса 🙂 Един от най-хубавите изгледи, точно накрая на панорамата

Арт-хотел, Ресторант 

Гледай все към синьото море.
Ти гледай все към синьото море.
Морска музика
Морска музика.

Вечерите

Скалите до Стария град
Бурите в Созопол винаги изчакват, за да си тръгнем със сух багаж 🙂
И най-ценното в този свят – приятелите, с които се връщаш тук.

Comments

comments